Филип Кръстев, един от големите родни таланти във футбола говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Напоследък добрите вести за българския футбол са дефицит, а още по-малко и сериозните трансфери в чужбина, но все пак „бяла лястовица“ има и тя идва от добрата, стара Славия. 18-годишният Филип Кръстев вече е собственост на Манчестър Сити, досегашният шампион на Англия, където треньор е истинският маестро в професията – Пеп Гуардиола!

@@@

- Здравей, Филипе! Повярва ли, че човек като Пеп Гуардиола те е харесал? Знаеш ли, че той се е допитал до Христо Стоичков какво знае за теб и дали би те препоръчал да отидеш в Манчестър Сити?
- Такава информация само може да ме ласкае, когато става дума за такова име като Гуардиола и за такъв велик футболист като Христо Стоичков. Вярвам, че имам да извървя много дълъг път, за да стигна до това ниво, но все пак това е моята мечта и за мен е радостно, че има интерес към мен.

- На кого от близките ти първо каза, че се е появила такава възможност – да играеш в досегашния шампион на Англия?
- Когато от Славия ми съобщиха тази информация, разбира се, първо говорих с моите родители. Те страшно много разчитат на мен и през целия ми живот са ме подкрепяли много за футбола. Затова първо казах на тях.

- Твоите родители фенове ли са на футбола? Ти как се запали?
- Аз се запалих още много малък. Бях на 3 годинки, когато с баща ми излизахме навън и играехме. Да, моите родители са доста големи фенове на футбола, особено баща ми. Като малък, докато израствах, още преди да започна да тренирам в Славия, с него постоянно ходехме в квартала и ритахме.

- Как се играе, когато знаеш, че шампионът на Англия и един от най-богатите клубове в света те следи?
- Тези неща по принцип не трябва да ти влияят на представянето. Не трябва да го мислиш много, защото в крайна сметка, ако главата ти е някъде другаде, това ще се отрази на твоята игра. Лично на мен тези неща ми действат доста добре и са като една допълнителна мотивация да играя с по-голямо самочувствие и още по-добре.
Филип Кръстев: Трансферът ми дава допълнителна амбиция - С кой от представителите на Манчестър Сити се срещна досега? Беше ли наясно, че първо ще бъдеш пратен да се обиграваш в белгийския Ломел, който е сателит на „гражданите“?
- Да, говорих с Фил Робинсън и с Гари Уортингтън от Манчестър Сити. Проведохме видео връзка с тях и те ми обясниха цялата идея на този проект, за интереса на клуба към мен. На живо още не съм се срещал с никого.

- На кой английски отбор си бил фен? Ясно е, че поне някой те е впечатлявал досега…
- По принцип съм бил фен на Челси. В момента нямам любим отбор от Англия. Може би Ливърпул най-много ми харесва. Преди бях голям фен на Манчестър Юнайтед, когато Бербатов играеше там.

- Какъв е коментарът ти за мача Манчестър Сити – Ливърпул (4:0)?
- Футбол на много високо ниво. Манчестър Сити показа, че е един от най-добрите отбори в света и има амбиции догодина отново да стане шампион.

- Какво най-много те впечатлява в играта на този тим?
- Възможността на всеки един футболист да играе с топката и техният стил, изграден в последните години. Имат дълбока скамейка, страшно класни играчи. Донякъде изглеждат нечестни спрямо противниците си, защото просто играят прекалено бърз и добър футбол. Дори Ливърпул се пропука срещу такъв отбор!

- Позицията на коя от сегашните звезди на Манчестър Сити най-много ти импонира?
Може би позицията на атакуващ халф, където в момента играе Кевин Де Бройне. За мен в последните една-две години той е най-добрият в света на този пост. Може би тази позиция най-много ми пасва.

- Репетирал ли си какво ще кажеш на Пеп Гуардиола, когато го видиш на живо?
- Не, не съм репетирал такова нещо. Надявам се да се срещна с него, пък после ще мисля какво ще му кажа.

- Оправяш ли се вече с английския?
- Да, аз уча английски от доста малък и се оправям с него. Мога да водя разговори.

- Влияят ли ти по някакъв начин тези мениджърски скандали, които се случиха покрай твоя трансфер? Ти си младо момче, едва ли това е било най-важно за теб в този момент…
- Седя настрана от тези неща, защото малко или много, те са повече лични, отколкото свързани с мен. Единствено се фокусирам върху футбола ми, а и не е моя работа да взимам участие в тези неща.
Славия отново нокаутира Левски на "Герена", битката за второто място стана жестока (видео+галерия) - Ясно е, че твоята кариера в чужбина ще започне в Ломел – научи ли вече нещо за този отбор?
- Като цяло този отбор е доста нов. Играе във Втора дивизия на Белгия, обаче ще бъде купен от собствениците на Манчестър Сити и от „Сити футбол груп“. Този тим е много хубав проект за мен, защото главната му цел е такива млади футболисти като мен да се развиват и да се изстрелят нагоре в по-големи отбори. Дай боже, някой ден да се стигне и до Манчестър Сити!

- Белгийският футбол в момента „лети високо“, както казват англичаните. Какво мислиш за техния национален отбор и знаеш ли колко футболисти от белгийското първенство вече играят във Висшата лига?
- Да, във Висшата лига има страшно много футболисти от Белгия. Даже и в по-малките отбори постоянно идват нови и нови играчи. Мисля, че в тим като Брайтън има двама-трима белгийци. Като цяло те имат един от най-силните национални отбори. Просто работата в тази държава и талантът, който имат е уникален и те се развиват много добре като футболна нация.

- Но те не са основно белгийци, идват едва ли не от целия свят. Смяташ ли, че това за теб е някакъв бонус. Един вид няма национализъм в белгийските отбори…
- Да, това определено е бонус, защото както знаете, в някои държави е доста по-трудно да се наложиш като си чужденец. Но в крайна сметка, ако покажеш, че заслужаваш и че наистина си силен футболист, няма какво да те спре да играеш.

- Кога трябва да се присъединиш към Ломел? Ти ли настоя да останеш в Славия до края на 2020 г.?
- Трябва да се присъединя към отбора след завършването на първия полусезон и точно в началото на новата година. По принцип моето желание също беше да остана, защото нещата се случиха много бързо. Макар и хората да настояваха да отида там още сега, чувствах, че е най-добре за мен да поостана още малко в България.

- Без да си играл в Белгия – каква ще бъде голямата разлика между футбола в България и там?
- Определено динамиката ще бъде най-голямата разлика. Аз твърдя, че в България има доста качествени футболисти, но просто има едни неща като темпото, тактиката и такива основни работи, които липсват на българския футбол. Затова той е доста по-ниско от такива държави в Европа.

- А защо липсват?
- Всичко идва от юношеските школи и от изграждането на футболистите. Явно нещо не е както трябва в по-долните нива, още докато играчите са подрастващи. Според мен оттам идва най-голямата разлика, защото почти всички юноши, които навлизат във футбола на 17-18-19 години, тепърва се подготвят и се научават на някои неща. В Европа тези футболисти вече са готови да играят мъжки футбол.

- Ти си на 18 години – готов ли си за европейския футбол?
- Да, мисля, че съм готов за европейския футбол.

- Как се запали по футбола? Каза, че баща ти те е завел на три години да играете заедно, но как реално се запали по тази игра?
- То си стана от само себе си. Ритах като много малък и малко или много баща ми има заслуга за това, защото той ме е завел пръв. Но нещата си станаха от само себе си и не съм мислил за това нещо. Просто се запалих.

- Баща ти от Славия ли е?
- Не, баща ми не е от Славия. Той ме подкрепя, независимо в кой отбор ще играя.

- Защо тогава избра Славия, а не неговия отбор?
- Избрах Славия, защото беше много близо до мен. Аз съм местно момче, от квартала, живея доста близо до стадиона. Когато бях на 7 години, за Славия, както и сега, се носеше славата, че има може би най-добрата школа в България и затова избрах този клуб.

@@@

- А има ли друг отбор, на който симпатизираш?
- Не, може би като съм бил малък, да е имало други отбори, но от много време симпатизирам само на Славия. Не съм фен на друг тим.

- Кога разбра, че има шанс да бъдеш професионален футболист?
- Това е било моя мечта още откогато започнах да тренирам футбол на 7 годинки.

- Но кога мечтата става вече реалност?
- Бях на 16 години, когато направих дебют и следващият сезон ме извикаха на лятната подготовка с отбора. Оттогава останах да тренирам изцяло с тях. Играл съм мачове за юношите, но като цяло се подготвях само с първия отбор. Тогава на практика станах професионален футболист.

- Кои са силните ти качества и кои смяташ, че трябва да подобриш?
- Мисля, че силните ми качества са дрибълът, техниката, бързината, играта с топка, извеждащият пас, пъргавината. Ако можех да определя като слабост за мен, бих казал физиката, защото все пак съм на 18 години и трябва да тренирам много здраво. Има доста неща, които за в бъдеще мога да подобрявам. Но не мисля, че трябва да работя върху нещо особено индивидуално, а като цяло върху всеки един аспект, за да се развивам – физика, бързина, техника, пас шут… Всички тези неща, за да съм на ниво.

- Казваш физиката – в момента в Манчестър Сити играе много успешно едно момче – Фил Фоудън, което е горе-долу на твоите години. Ако трябва да застанеш до него, как ще се сравните по физика?
- Не мисля, че Фил Фоудън има някаква особена физика. Футболът все пак се играе с главата и с краката. Не смятам, че физиката е толкова определяща. Но най-важното е, когато работиш за физика, да не прекаляваш, а да запазиш бързината и другите си качества, както и стила си на футболист.

- В професионалния футбол треньор ти е бил Златомир Загорчич – кой е съветът, който пазиш от него?
- Съветът, който ми направи най-голямо впечатление и винаги ще помня е, че той постоянно ми е казвал да играя по-бързо с топката. Винаги е по-добре да я подам и да я потърся отново, да избягвам единоборства, остри влизания на противниците ми, които ще ме ритат и могат да ме контузят. Като цяло да подам топката и веднага да се движа. Темпото в играта – винаги да искаш топката и да направиш едни бързи 5-10 метра, за да я потърсиш пак. Това е най-ценното нещо, което ми даде треньорът.

- Славия е отбор почти само от българи – как така успявате да се мерите с големите и доста често да ги изненадвате?
- Славия винаги е играла с българи и винаги целта на отбора е било развитието на младите футболисти. Не е изненада, че се справяме добре срещу водещите отбори в България, защото и ние имаме добър колектив. Хубавото е, че тук всички футболисти са мотивирани да се развиват и сме доста балансиран отбор между млади момчета и по-опитни. Добре е, че отбор като Славия, който е изграден предимно от българи, може да се мери с по-добрите тимове в България.

- Когато сте заедно, няма как да не си говорите за другите отбори. Левски, ЦСКА, Лудогорец са съставени почти само от чужденци, а вие сте почти само от българи. Как вие го коментирате помежду си?
- Да, определено това се коментира в съблекалнята. Винаги излизаме допълнително мотивирани в тези мачове, за да покажем, че българските футболисти са не по-лоши от тях, а дори и по-силни в тези мачове.

- Славия се превърна в един от най-добрите трамплини за български футболисти към чужбина. Какво ти обеща Венци Стефанов?
- За първи път говорих лично с Венци Стефанов, когато бях на 15-16 години и тепърва пробивах в отбора на Славия. Винаги ми е казвал и ми е давал надеждата, че ако играя силно и пробия в Славия, наистина ще има възможности за трансфер. И ако наистина се представям на ниво, той ще ми даде шанса да играя в чужбина и да се развия като футболист в Европа.

- А какви отношения имаш с Георги Петков, който е славен ветеран не само на Славия, но и на българския футбол? Той е повече от два пъти по-голям от теб…
- Отношенията ми с Георги Петков са прекрасни. Той доста ми помагаше още от началото, откакто започнах да тренирам с отбора. Не само Жоро, но и другите опитни футболисти, винаги са ми оказвали голяма подкрепа, за което съм им благодарен.

- Колко гола си му вкарал на тренировка?
- Сигурно доста, вече две години играя срещу него.

- А спасявал ли ти е много?
- Е, да! И той е спасявал доста голове.

- Националният отбор има шанс да се класира за европейското първенство, което за съжаление тази година се отложи и ще бъде през 2021 г. Това част от мечтите ти ли е?
- Винаги съм мечтал да играя за мъжкия национален отбор. Играя в юношеския национален отбор и знам какво е чувството да защитаваш честта на своята държава. Мисля, че националният ни отбор, макар и да не е в най-доброто си положение, може да се класира за европейското. Това ще е някакъв вид подем. Занапред мисля, че България ще има потенциал да играе на тези форуми доста по-често.

- Имаш мачове в различни юношески формации на България, но май ще пропуснеш младежката гарнитура до 21 години. Така ли ще бъде според теб и вярваш ли, че още наесен след подновяването на мачовете за националните отбори, ти ще бъдеш национал?
- Това е доста голяма крачка за мен. Все пак още не съм се доказал чак толкова много, че да бъда извикан за националния отбор. Дори и да играя за юношите до 19 години или за младежите, аз винаги ще давам всичко от себе си. Защото в националния отбор винаги трябва да си на 100% и да даваш всичко от себе си!

- На кои български футболисти най-много си се възхищавал?
- Още не съм бил роден, когато футболисти като Стоичков, Балъков, Лечков, Сираков и цялото това златно поколение са били в най-силните си години. Но когато бях по-малък, Димитър Бербатов ми беше най-любимият ми футболист. Страшно много го подкрепях и му се възхищавах, когато играеше в силните отбори.

- По време на пандемията по телевизията повтаряха мачовете на България от САЩ’94. Изгледа ли някой от тях?
- Да, гледах мачовете. Гледал съм ги и преди време. Мисля, че преди световното през 2014 г., пак ги повтаряха. Винаги, когато пуснат такива моменти ги гледам, защото все пак са страхотни мигове.

- Възможно ли е ти и твоите набори да направите нещо подобно?
- Аз мисля, че е възможно. Това ми е мечта и силно се надявам, ако се развивам правилно, да успея да участвам в такъв отбор, който да прослави България отново.

- Още си в графата тийнейджър – идва ли ти в повече славата?
- Не мисля, че славата ми идва в повече. Все пак съм скромно момче, не се главозамайвам от тези неща. Фокусиран съм да продължавам да се развивам, защото все пак това е само началото и предстоят още много неща.

- Доколко те изкушават тийнейджърските занимания – кафенета, ресторанти, купони, дискотеки?
- Не мисля, че тези неща ме изкушават чак толкова много. Определено са забавни, някой път е нормално да разпуснеш и да се поотпуснеш малко, но знам какво е най-важно за мен. Целеустремен съм и тези неща не могат да ми повлияят на кариерата и на важните неща в живота.

- Колко си активен в социалните мрежи? Знаем, че те вече са неизменна част от живота на спортистите…
- Да, определено социалните мрежи са неизменна част не само от живота на спортистите, а и на всички хора. Все пак живеем в такъв свят. Прекарвам солидно време в социалните мрежи, но не съм чак толкова активен.

- Имаш ли хоби извън футбола?
- Да, имам няколко хобита извън футбола. Като цяло обичам да играя много баскетбол, видеоигри, да се разхождам навън, да си почивам. Понякога с баща ми ходим на риболов. Такива неща – нормални за всеки един човек.

- Ще разкажеш ли някой рибарски виц тогава?
- Не съм много добър, начинаещ съм, но мисля следващите години да се науча.

- А защо футбол, а не баскетбол? Как го реши?
- Един учител, когато бях в осми клас, доста ме запали по баскетбола. Иначе когато бяха малък, гледах само футбол. Другите спортове не ми бяха чак толкова интересни. Но в последните четири-пет години, баскетболът ми стана много любим спорт. Наистина много ме мотивира и страшно много го следя.

- От кой треньор си научил най-много?
- Смятам, че съм научил най-много от първия ми треньор в Славия Цветослав Алтънов, защото той ми беше треньор от 7 до 15-16-годишен. До голяма степен той ме изгради като футболна личност. Дал ми е много ценни съвети не само като треньор, а като баща. Много важни, човешки съвети, които са ми помагали за в бъдеще.

- Коя е най-голямата ти мечта в момента?
- В момента най-голямата ми мечта е да стигна до топ 5 на първенствата в Европа и да играя в голям отбор. Оттам няма ограничение и може да стигна навсякъде.

- Мислиш ли, че България един ден с твоето поколение като Вальо Антов и много други футболисти, може да бъдете такъв гръбнак на националния отбор, който да стигне ако не на световно, то поне на европейско първенство?
- Да, аз определено вярвам в това нещо! Има и по-големи и по-малки момчета, които също са много талантливи. Мисля, че тези поколения, които идват отдолу, наистина ще могат да постигнат големи успехи за в бъдеще.

- Чувстваш ли някаква завист в хората около теб за това, че отиваш да играеш за един велик отбор като Манчестър Сити, макар и не веднага, тъй като ще минеш през белгийския Ломел, но шансовете ти са големи?
- Не бих казал, че чувствам завист. Определено има завист у някои хора, но не се фокусирам върху това, защото не е важно и въобще не трябва да мислиш за него. По-скоро съм се обградил с хора, които ме подкрепят и ми желаят доброто.

- Имаш още половин година мачове в България – страх ли ти е, че някой може да те контузи?
- Не! Винаги съм играл без страх. Никога не съм се притеснявал от контузии, защото все пак трябва да излизаш на 100% във всеки един мач и да не мислиш за това нещо. Ясно е, че никой не е застрахован. Всеки футболист поема този риск. Имало е доста злощастни случаи, но не мисля, че трябва да имам едно наум и да се пазя.